История и използване на руколата

Теснолистна(дива) рукола

           Руколата е била позната още в древния Рим, където е използвана като подправка. Приготвяли я смесена с настъргани луковици от орхидеи и пащърнак, кедрови ядки и шам фъстък. Още тогава семената на растението са били считани за афродизиак. Затова през Средновековието отглеждането и в манастирите било забранено.

Понастоящем се отглежда като листна зеленчукова култура в различни части на света – в Европа, Средиземноморието, Северна Америка, Мала Азия, Индия, а в Азия и Африка се отглежда и като маслодайна култура. Руколата спомага за подобряване на апетита, стимулиране на храносмилането и обмяната на веществата, действа укрепващо на нервната система, нормализира кръвното налягане, стимулира дейността на отделителната система.

Руколата е много популярна в средиземноморската кулинария и най-вече в Италия. Листата се използват за приготвянето на някои видове салати, ризото, пици и сосове за паста. С нея се прави песто вместо с традиционния босилек. При консервиране на зеленчуци често се използва масло от семената на рукола. Вкусът и добре се съчетава с типичните средиземноморски продукти като каперси или кедрови ядки, леката лютивина е изключително подходяща за морски дарове и риба.
В Турция листата на руколата са популярни за салати и като гарнитура за печено на шиш месо (кебап или дюнер).
На остров Иския, в залива на Неапол, от руколата се прави местен специалитет - алкохолна напитка тип дайджестив, наречена „Rucolino“, която се консумира в малки количества след хранене. Има сладък, пиперлив вкус. Счита се, че има отлично въздействие върху храносмилането.

В 100 г свежа маса (листа) се съдържат:

общо въглехидрати 3.65 г 

фибри 1.6 г
захари 2.05 г
белтъчини 2.58 г
общо мазнини 0.66 г
холестерол 0 мг
вода 92 г
калории 25