Градински или гръцки сминдух (чимен) - Trigonella foenum grecum L.

Сминдухът е едногодишно растение от семейство Бобови (Leguminosae). Според някои автори това е едно от най-старите известни растения в човешката история. Счита се, че има два ареала на произход - Индийския субконтинент и Източния Средиземноморски район. Широко се култивира в райони с умерен климат и тропическите райони на Средиземноморието, Европа и Азия. Добре познат и много употребяван за  храна и като медицинско растение в Китай, Индия,  Северна  и Източна  Африка.

Градински или гръцки сминдух  (чимен) -  Trigonella foenum grecum L.

Какво представлява растението – има прав, вретеновиден корен. Стъблото е плътно, гладко, високо до 60 см, с диаметър на храста около 30 см. Цветовете са единични, бледокремави, разположени в пазвата на листата. Плодът е боб, който е гол и завършва с човка. Дължината на бобовете е 7-9 см, дебелината е 4-4.5 мм, семената имат неправилна четвъртита форма и керемиденочервен цвят. Средно в една чушка има 13-15 семена. Масата на 1000 семена е 9.4- 11.8 г. Кълняемостта е 98% и се запазва до 3 години. В България няма  селекционирани сортове. Не се среща в диворастящо състояние. Отглежда се на леки, но добре обработени и запасени с влага и хранителни вещества почви. Засява се рано напролет, през март, редово при разстояние 20 см между редовете и сеитбена норма 1-1.5 кг на дка. Семената се засяват на дълбочина 2-3 см. Те поникват за 8 дни. Растенията цъфтят след 40 дни, семената се оформят след 50 дни, а узряват след 70 дни. Прибират се целите растения преди пълната зрелост на семената и се доизсушават на сянка. От декар се получават 40-60 кг семена и 600-800 кг свежа маса. (По книгата на Д. Маджарова, Н. Бижева и М. Бубарова Кореноплодни и листни зеленчукови растения за подправки и  за зелено, 1989г).

Ако искаме да си отгледаме ароматната подправка, това може да стане и на балкона в сандъче, растението е непретенциозно и лесно се отглежда. Обаче не очаквайте  да усетите аромата както при другите подправки – свежите листа на сминдуха нямат аромат, той ще се появи когато ги изсушим.

Градински (гръцки) сминдух (тилчец, чимен) - Trigonella foenum-graecum L. - сем. Бобови

Градински (гръцки) сминдух

(тилчец, чимен)

Лат - Trigonella foenum-graecum L., синоними Foenum graecum sativum Medic., Trigonella gladiata Zdb., Trigonella officinale L.

И наименования на различни езици

aнглийски - Fenugreek

френски - Fenugrec, Sénegré, Trigonelle

немски -Bockshornklee, Griechisch Heu

италиански - Fieno greco

португалски - Feno-grego, Alfarva, Alforba, Fenacho

руски - Пажитник греческий, Шамбала, Пажитник сенной

чешки - Pískavice řecké seno, Senenka  

полски - Kozieradka pospolita, Nasiona kozieradki (семена)

унгарски - Görögszéna

санскрит - Methika

хинди - Methi, Sag methi (свежи листа), Kasuri methi (изсушени листа)

арабски  - Hulba, Hilbeh

турски - Çemen, Poy baharati

Използване на сминдуха - в Америка и Азия

В Северна Америка колонизаторите ползват сминдуха за лечение на женски болести. Той е главен компонент на знаменитото билково лекарство на Лидия Пинкхем, известно средство против менструални проблеми.  Американската създателка на това лекарство го обявява за най-великото медицинско откритие на 19 век.

На листата на сминдуха е посветена и отделна глава в книгата за билки "Алиада Ансата". 

http://library.dozory.ru/stuff/ingredients/aliada_ansata.html

В древната индийска наука Аюрведа сминдухът  се използва при лечение на язва, за укрепване на женското здраве. Аюрведична характеристика – има горчив, остър и сладък вкус, има загряващо действие, намалява вата и капха доша, увеличава питта – доша. Подхранва кръвта и костния мозък. Въздейства на храносмилането, дихателната, отделителната и половата системи.

Полски сминдух

полски (син) сминдух (Trigonella coerulea)

             

                                                                    семена от полски сминдух
                                               

   

Градински (гръцки) сминдух

Сминдухът от древността до днес

Да се обърнем към историята - сминдухът е използван от древността на почти всички континенти:

Древните индийски ведически текстове „Сушрута-Самхита“ и „Аштанга-Санграха“,  които са на възраст повече от 5000 години,  описват билкови смеси, в които влиза сминдухът.  Листата са употребявани от индийските брамини в религиозни  церемонии преди хиляди години. На територията на Ирак са намерени овъглени  семена с възраст, определена с радиовъглероден анализ на 4000г. пр.н.е. В тибетските манастири са намерени трактати на палмови листа и каменни плочки, в които има сведения за лечебните свойства на чимена.

Към IIв.пр.н.е. са датирани изсушени семена от чимен, намерени в гробницата на Тутанкамон. В египетските пирамиди са намерени папируси с трактати за неговите лечебни свойства. Известно e, че растението е влизало в състава на смес,  използвана за балсамиране. Употребявано е и като храна. В древния Египет е използвано за облекчаване на болките при раждане и за усилване на лактацията при кърмене. В Египет и Индия красавиците от харемите на богатите емири консумирали печени семена от чимен, за да бъдат по-закръглени и привлекателни. „Ако тялото се маже с маз от семена на чимен, кожата ще стане красива, без нито едно петънце” – така гласи една  древноегипетска рецепта за маз от чимен от около 1500г. пр. н. е.

В древния Рим и древна Гърция гастрономическите и лечебните свойства на растението били много ценени.  Древните гърци забелязали,  че животните пасат сминдух,  когато се отказват от друга храна и започнали да го добавят към храната на болни животни. След това започнали да го употребяват и за лечение на хора.

Хипократ високо е ценял лечебните свойства на сминдуха.  Персийският  /таджикси/ лекар и философ  Абу Али Хусейн ибн Сина, известен в Европа с името Авицена, го използвал за лечение на болки в гърдите  и гърлото, за лечение на възпаление на стомаха и язви.

Йосиф Флавий в „История на юдейските войни“ съобщава за това, че по време на обсадата на Йерусалим от римляните (66-70г пр.н.е.) защитниците на града добавяли семена от чимен в кипящото масло, което изливали върху стълбите на атакуващите римляни. Така маслото ставало по-хлъзгаво.

По време на Арабския халифат растението попада в Испания, но до наши дни се запазва само названието на испански и португалски (alholva и alforba), като  растението е напълно забравено.

През VIII век Карл Велики – крал на франките, херцог на  Бавария и император на Запада
използвал сминдуха като средство против оплешивяване. В Средните векове растението се ползвало широко в народната медицина. В манастирите на ордена Свети Бенедикт,  които през Средновековието  били основни огнища на културата на Западна Европа се обобщавал  и разширявал опита за използване на растенията в медицината, в това число и на сминдуха. От IX век се използва за лечение на стомаха, за рани, при  треска, респираторни заболявания,  при болезнена менструация.

Сминдухът (чимен) е интересно растение с хилядолетна история, използвано в целия свят заради аромата, вкуса и лечебните му свойства. Много е популярно и се отглежда на Изток – в Индия, в страните от Арабския полуостров, но също така в Африка и в Америка. У нас е известно като ароматно растение, съставка на „шарената сол“ наред с други подправки и в някои краища като консервант (за колбаси) и май спираме дотук. Лечебните му свойства са почти неизвестни. А те са съществени. На първо място трябва да сложим диосгенина (чрез който сминдухът дойде при мен и предизвика интереса ми). Това вещество не се съдържа в нито едно друго бобово растение (сминдухът е от семейството на Бобовите), а е характерно за  съвсем различна група растения – това са лиани от род Диоскореа – див ям или ямс (Dioscorea villosa и др.), които не се срещат на нашата географска ширина. Диосгенинът е предшественик на половите хормони при човека, т.е. това е растителен естроген. И още два много важни лечебни ефекта: първият - сминдухът намалява нивата на холестерола, и вторият – намалява съдържанието на кръвната захар благодарение на съдържанието на уникалната аминокиселина 4-хидроксилевцин (използва се при лечение на диабет). 

                                              

Полски (син) сминдух

Градински (гръцки) сминдух