Ботаническо описание на руколата и начин на отглеждане

        

      Кореновата система на растението е брадеста, а стъблото е изправено, разклонено, с височина до 40cm. Листата са лировидни, пересто насечени. Те са  месести, слабо овласени или неовласени, със специфичен вкус и миризма. Долните листа имат къси дръжки, а горните са приседнали. Цветовете са многобройни, зелени до пурпурни или бели и жълтеникави, с виолетови жилки.  Шушулките са бухалковидни, голи,  с дължина 30-34 мм и 3-4 мм широчина. Семената са лировидни, гладки, кафяви, с дължина 2-3 мм и широчина 1,2-2,2 мм. Запазват кълняемостта си до 4 години. Засява се рано напролет, а за втора реколта – през септември октомври.

       Руколата е растение на хладния климат. Оптималната температура за развитие и растеж е 18-20⁰С. Студоустойчива е  до -37⁰С. При младите растения температури около 0ºС водят до преждевременен цъфтеж. Предпочита глинесто-песъкливи, богати почви, влагоемни с добър дренаж, със слабо кисела реакция. При дълъг ден и висока температура стрелкува бързо. Можем да си я отгледаме и при домашни условия на балкона в сандъче. 

За пролетно отглеждане семената се засяват в началото  на месец април, а за есенно - през септември. Може да се засее директно или да се приготви разсад. Сеитбата е на дълбочина 1 см. Засятите семена поникват след 3-5 дни. Разсадът е готов за 2-3 седмици. Засажда се на разстояние между редовете 14-15 см. На 20-тия ден след разсаждането листата с дължина 7-12 см се берат. Ако  станат по-големи, придобиват горчив вкус и са непригодни за консумация.
Руколата е бързо развиващо се растение, когато се оберат листата, то образува нови и след три седмици отново могат да се берат, като се изрязват и младите разклонения с цветовете.

Съхранява се в храдилник, при температура от 0 до 15ºС . Не понася замразяване.