Кекс с круши

Продукти

3яйца, 1ч.ч. захар (или по-малко от 1 чаша), 2/3 ч.ч. олио, 4-5круши, 1/2ч.л.канела, 2-3пъпки карамфил, 1/2ч.ч. орехи, 2ч.ч. брашно, 1 бакпулвер

Начин на приготвяне

Разбийте яйцата със захарта. Ако плодът е сладък, сложете по-малко от 1чаша захар. Добавете олиото, канелата и счукания карамфил. Почистете крушите, обелете ги и ги настържете, без да ги изстисквате от сока. Количеството плод трябва да бъде 2 чаени чаши. Добавете крушите към сместа, после счуканите орехи (аз ги нарязвам на по-едри парченца) и брашното, смесено с бакпулвера. Разбъркайте добре кексовата смес и я печете на 180-200С⁰. Аз използвам тавичка, на която слагам хартия за печене. Вместо круши може да ползвате друг плод - ябълки, дюли, дори тиква. Става много вкусно и ароматно. Да ви е сладко!

 

Десерт от круши

 

Поширани круши във винен сос

Необходими продукти

4 големи круши, 300 мл бяло вино (може и червено), 2-3 супени лъжици захар, 1-2 пръчици канела, 2 звездички анасон, 1 ванилия, 1 суп. л. мед

Начин на приготвяне

Вземете 4 едри круши (но не прекалено големи). Не трябва да са напълно узрели, за да не се разварят прекалено. Обелете ги и внимателно ги издълбайте отдолу, за да отстраните семките. Сложете в малка тенджерка 300 мл бяло вино, захарта и подправките. Когато течността  заври, сложете крушите. Варете на тих огън 15-20 минути, може и малко повече в зависимост от зрелостта на крушите (да останат цели), като ги обръщате от време на време. Извадете крушите и ги оставете да изстинат. Съвсем внимателно отрежете с остър нож от долната част на плодовете като капаче, за да не се обръщат в чашките. Останалият в тенджерката сос продължете да варите още 15минути, за да се сгъсти. Сложете готовите круши изправени в подходящи стъклени чашки и ги залейте с винения сос. Украсете с разбита сметана или с топка сладолед. Чудесен лек летен десерт! Да ви е сладко!

Сладко от смокини

                                               Сладко от смокини

    Тази година е богата на плодове – дърветата са отрупани с всякакъв вид плодове! В момента пазарът е пълен със смокини – прекрасен, ароматичен и много полезен плод. Ето начин да си направите вкусно сладко – все пак лятото ще свърши и ще дойдат други сезони, когато няма да има пресни плодове.

    Наберете си от дървото 60-70 добре узрели смокини. Аз си набрах от смокиня, която е доста стара, може да е и на сто години, няколко пъти измръзвала и после пак тръгвала, в момента е прекрасно голямо дърво. Смокините са дребни и сладки, това си е нашият стар сорт смокини, които се отглеждаха в южните райони на България. Почистете внимателно дръжките – само малко от горната част. Сложете в тенджера 900 г или 1 кг захар и ½ до ¾ чаша вода (плодът си пуска доста вода). Разбърквайте докато заври сиропа и после пуснете в него почистените плодове. Когато плодовете заврят, варете 5-10 минути и дръпнете от огъня. Оставете така плодовете да престоят няколко часа или една нощ. На другия ден отново сложете на котлона и вече варете, докато сладкото се свари. Някои препоръчват сладкото отново да заври и да се остави да престои в сиропа. Разбърквайте леко по време на варенето - докато плодовете се сварят и сиропът се сгъсти – пробвайте с капка сироп върху чинийка – не трябва да се разтича. Аз го варих около час. Накрая добавете ½ чаена лъжичка лимонтузу. Налейте сладкото в сухи бурканчета на винт – нека сиропа да е догоре и ги затворете. Обърнете ги, за да се образува вакуум. Получава се прекрасно сладко. Наслаждавайте се на вкуса и аромата на смокинята – библейския плод! Хапвайте го с каквото ви харесва – палачинки, пържени филийки, на филийка с масло или както желаете! Чудесно е!

                                                      

Ориз с червена леща

 

Ориз басмати с червена леща

    Продукти:

½ ч.ч. ориз басмати, ½ ч.ч. червена леща

2-3 супени лъжици масло или гхи (пречистено масло)

½ ч.л. черен кимион смлян, ½ ч.л.куркума,  ½ ч.л. синапено семе

1 ч.л. сол,  щипка лют пипер по желание

    Начин на приготвяне:

Загрейте маслото в тенджера с дебело дъно. Сложете синапените семена, изчакайте 1-2 минути докато започнат да пукат, добавете черния кимион и куркумата, разбъркайте и тогава добавете предварително измитите ориз басмати и червена леща. Смесете  добре всички продукти, добавете топла вода в количество вода към ориз и леща 2:1. Ако искате ястието да бъде по-сочно,  добавете по-голямо количество вода (има и вариант да се направи като супа – с повече вода). Захлупете тенджерата и оставете да се вари на слаб огън около 15 минути. Накрая посолете. Дръпнете от огъня и оставете да почине 10-15 минути. Да ви е сладко!

 Спанак с ориз и домати

Продукти:

Спанак – 500 грама

1 червена чушка, 1 морков, 1 глава лук, 1-2стръка пресен лук, 1-2 скилидки чесън или нарязан пресен чесън

2 средни домата или ½ консерва домати от 400г

2-3 суп. лъжици олио или зехтин,  ½ ч.л. червен пипер, 1/4 ч.л. куркума, черен пипер, сол, пресен копър

1 кафена чашка ориз

Начин на приготвяне:

Почистете и измийте добре спанака. Сложете го в тенджера с кипяща вода - да се бланшира и поври 5 минути. Отделно почистете и нарежете на ситно зеленчуците, загрейте 1с.л. олио в тенджера и ги сложете да се запържат за 5-10 минути. Извадете спанака от тенджерата, оставете го да се охлади и го нарежете на ситно. След това го добавете в тенджерата със зеленчуците заедно с част от бульона, добавете червения пипер, солта и куркумата. Когато заври, добавете измития ориз, разбъркайте  и оставете да се вари около 10 минути. Добавете  нарязаните на ситно домати. Когато оризът се свари и поеме бульона от спанака ястието е готово. Дръпнете от огъня и добавете ситно нарязан копър. Да ви е сладко!

 Къде се отглежда папуда и как се употребява

 Видове папуда:

Vigna unguiculata (L.) -  cowpea, black-eyed pea – папуда, боб черно око

Vigna radiatа – mung bean, green gram - боб мунг

Vigna angularis - adzuki bean, red bean,  red mung bean – боб адзуки

Vigna unguiculata (L.) subsp. sesquipedalis - yardlong bean, long-podded cowpea, chinese long bean, snake bean - аспержов боб, китайски дълъг боб

Папуда – бобова култура, разпространена по цял свят. Счита се, че е едно от най-рано култивираните растения. Произходът е от Западна Африка, оттам е пренесено на  север към Средиземноморието, отглеждано е от гърци и римляни. Първите писмени доказателства са от 3 в. пр.н.е. По време на търговията с роби през 17 до 19 век растението е пренесено от Африка на американския континент. Популярно ястие в Южните щати на САЩ е Hoppin' John, което съдържа боб черно око, сготвен с ориз и свинско месо.  Сега това е традиционно ястие за Нова година. В Южна Америка Бразилия е един от основните производители, там е около 17 % от световното производство, като по-голямото количество от продукцията се консумира в страната.       

В Африка папудата е много важна култура, защото вирее при неблагоприятни условия - много малко валежи, бедни почви, където други култури не виреят. В райони, където има недостиг на белтъчини в храненето на хората тя осигурява висококачествени лесномилаеми белтъчини, съчетани с ценни витамини, макро и микроелементи. Как се приготвя в Африка – обичайно ястие е сварените семена да се правят на паста, смесват  се с подправки и се задушават в бананови листа. Пастата се употребява дори и за захранване на бебета, дава се на болни хора за подсилване. Там се използват и зелените листа на растението – готвят се като зеленчук. В Нигер и Нигерия се отглеждат 66% от световната продукция.

Видът Vigna radiatа (mung bean, green gram) - боб мунг е с произход от азиатския континент. Отглежда се в Индия, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам, Южен Китай. Индия е главен производител на боб мунг. Отглежда се заради семената, незрелите семена и бобове също се консумират. Използва се много и под формата на кълнове, широко разпространени във вегетарианското хранене. Китайският дълъг боб (аспержов боб) може да се яде суров или сготвен, обикновено сотиран или пържен. Безбройни са начините, по които може да се ползва за храна боб мунг - приготвят се супи, салати, задушено, пюрета, дал, различни видове къри, сладки супи. Семената се смилат на брашно, което се добавя в най-различни ястия, правят се хляб, крекери, нудли, бисквити, палачинки, идли, както и най-различни десерти – ладу, халва и други. Споделям линкове за приготвяне на някои ястия и десерти, опитайте!

https://www.thehongkongcookery.com/2014/07/green-bean-dessert-soup.html

http://lepetitoven.com/2012/03/17/hong-kong-sweet-mung-bean-dessert-%E7%B6%A0%E8%B1%86%E6%B9%AF-soup-recipe

/https://www.gingerandcilantro.com/chinese-green-bean-dessert-soup/

https://jamiegeller.com/recipes/chinese-long-beans/

                                            карта на разпространението на папуда по света 

хляб, палачинки, бисквити, нудълс, кълнове, паста, идли, крекери, ладу, солен боб мунг, халва,                                                                                   кхир

Супа от папуда (рогльо, бебриджа)

 

Супа от папуда

                                                (бебриджа, дебредже, рогльо, рогач, птичи боб)

Продукти

1 чаена чаша папуда

1 морков, 1 глава лук, 1 неголяма червена чушка

1 суп. л. зехтин, 1 ч.л. сминдух, 1ч.л. джоджен, сол, ½ ч.л. червен пипер

Начин на приготвяне

Измийте папудата и я сложете в тенджера с вода да заври, след това изхвърлете първата вода. Отново налейте вода и оставете да ври на тих огън. Почистете и измийте лука, моркова и чушката, нарежете на ситно и добавете към папудата. След като ври 20 минути добавете червения пипер и половината от подправките - сминдуха и джоджена. Към края на варенето добавете другата половина от подправките, солта и зехтина. След 40-45минути гозбата е готова. Да ви е сладко!

И още един вид супа, която знам от Харманлийско (в Хасковско и Харманлийско я наричат рогльо или рогач) – приготвя се по същия начин като гореописания, но към папудата се добавят само няколко стръка зелен лук, сол, зехтин и джоджен.  

А в Хасковско приготвят и салата от зелените бобове – младите свежи шушулки се измиват и се сваряват, след което се подправят със сол, зехтин и оцет или лимонов сок. Добавете копър, магданоз или още по-добре ако имате пресен джоджен. Прекрасна освежаваща и същевременно хранителна салата!

    Ето една книга за род Вигна (Vigna)

Папуда - описание, отглеждане и използване

 Папуда (Vigna unguiculata,  Vigna radiatа, Vigna sesquipedalis)

описание, отглеждане, използване по света

Наименования в България - рогльо, рогач, бебриджа, бебредже, птичи боб Английски наименования - cowpea, black-eyed pea, asparagus bean, mung bean, green gram, black gram

Папуда е едногодишно бобово растение от род Вигна (Vigna). Кореновата система е много добре развита в сравнение с другите бобови (фасул, леща), достига до 50-70 см в почвата, има главен корен и добре развити разклонения. По корените се образуват грудки вследствие съжителството с грудкови бактерии, фиксиращи атмосферния азот. Стъблото е обикновено с 3-4 разклонения, при някои видове е изправено, достига 50-60см, при други поляга и достига 70-80см, а при други е увивно и достига височина над 1 метър. Листата са сложни, съставени от няколко листенца, прикрепени на обща дръжка. Цветовете са събрани по 10-12 в гроздовидни съцветия, може да бъдат бели, кремави, виолетови. Плодовете (бобовете) на папудата са тесни и дълги, достигат 10-20см, при някои от видовете достигат до 40-60 см, както при аспержовия боб (Vigna sesquipedalis). Бобовете съдържат 8-14 зърна. При повечето видове бобовете имат нишки - т.нар. лико и не се консумират зелени. Тези на аспержовия боб се ползват на зелено. Семената имат бъбрековидна или овална форма, може да бъдат бели, бежови, кафяви, червени, черни. По-дребни са от тези на фасула (варират около 0,5см). В нашата страна добивите от семена са около 200 кг на декар (по Христина Стоилова).  Семената узряват юли – август, вегетацията е около 80 дни. Може да се отглежда съвместно с други видове (царевица, сорго и др.). 

У нас  в Института по растителни генетични ресурси в Садово е създаден български сорт папуда  „Хриси“, който е резултат на 15 годишна селекция. В генбанката на института се съхранява колекция от 300 образци от растението. Род  Вигна (Vigna) има над 120 вида.

Папудата е топлолюбиво растение, устойчиво на засушаване. Отглежда се в цял свят на всички континенти, при тропически, субтропически, умерен климат, при високи  температури и засушавания, където се получават доста ниски добиви. Семената са с високо белтъчно съдържание и са ценна храна за хората, както и за животните като фураж. След отглеждане на папуда почвата е обогатена с азот от азотфиксиращите бактерии по корените, ползва се като междинна култура и за зелено торене.

Семената се използват се по най-различни начини - за приготвяне на супи, ястия, като брашно, като кълнове и зелените бобове се готвят като зеленчук (както зеления фасул). Сварява се по-бързо от фасула (за около 45минути) и не затруднява храносмилането.

Хранителна стойност на боб мунг (cowpea, green gram, mung bean) за 100г семена:

белтък -28.86г, въглехидрати - 62.62г, захари - 6.6г, фибри - 16.3г, мазнини - 1.15г, витамин С, витамини от група В, вит. Е, вит. К, минерали: магнезий, манган, фосфор, желязо, цинк и др.

 

                                            

Папуда - произход, разпространение

 

Папуда (Vigna unguiculata,  Vigna radiatа, Vigna sesquipedalis)

Наименования в България - рогльо, рогач, бебриджа, бебредже, птичи боб. Английски наименования - cowpea, black-eyed pea, asparagus bean, mung bean, green gram

Какво е папуда? Това е бобово растение от род Вигна. Родът е кръстен в чест на италианския ботаник Доменико Вигни. Всъщност тя се отглежда в България от незапомнени времена, вероятно и преди фасула или както му казваме – боб. Бобовите култури, които отглеждаме и използваме за храна у нас са фасул (за зелено и зрял боб), леща, нахут, соя, грах, папуда, бакла (и сминдух, който е по-различен, не го готвим както другите бобови). В различни краища на България има различни имена - рогльо, рогач, бебриджа, бебредже, птичи боб. Семената на папудата са с висока хранителна стойност – белтъци (около 22-23% в сухото вещество на семената), въглехидрати, фибри, витамини, минерали и др. Ползват се за храна и зелените бобове (но не на всички видове). Не образуват газове в червата, за разлика от другите бобови, сварява се по-бързо от фасула – за около 45 минути. От семената се правят кълнове, които много се ползват във вегетарианското и веганското хранене. Растителните остатъци или цялото растение може да се ползва и като пълноценна високобелтъчна храна за животните. Както всички бобови растения съжителства с грудкови бактерии и обогатява почвата с азот.

            Произходът на папудата е от Южна Африка. Вероятният формообразувателен център на растението е в ЮАР (т.е. там има диви форми). Пренесено е в България вероятно от Гърция. Старите гърци и римляните са отглеждали това растение. Тя е топлолюбива, отглежда се в райони с горещ климат, високи температури и тропически валежи. Отглежда се най-много в Африка, Азия (Индия, Китай), Америка (страните от Латинска Америка), Южна Европа - Испания, Португалия, Италия, Гърция, Кипър, България). У нас папудата се отглежда в Хасковски, Харманлийски, Димитровградски, Петрички райони, Източни Родопи, Сакар. Там се е наложила като основна зърнено-бобова култура – в места с бедни почви и сух климат.

Боб мунг  (Vigna radiata) -  green gram, mung bean е одомашнен в Индия, там има негови предшественици - диви форми. В различни части на Индия и Пакистан са намерени овъглени зърна боб мунг и са проведени изследвания, които говорят за неговата употреба за храна на човека преди около 4500 години.

Боб адзуки или азуки (Vigna angularis) - adzuki bean, red bean, red mung bean - широко се култивира в Азия, отглежда се главно в Китай, Япония, Северна Корея, Тайван, Индия, също така в САЩ и Южна Америка. В Япония консумацията на боб адзуки е на второ място при бобовите  (след соята), като голямо количество е от внос.  Обикновено семената са червени, има и бели, черни, сиви и шарени.

 

Папуда - какво е това?

 

        През последните години се появиха хранителни растения, внесени от цял свят. Търговците им слагат най-различни наименования, обикновено преведени неточно, без консултация със специалисти в тази област. И оттук се получава голямо объркване. Свидетел съм на немалко такива случаи. Такъв е случаят и с папудата. Това е растение от род Вигна (Vigna), т.е. различно от фасула, който е от род Фазеолус (Phaseolus). Всъщност когато си ги купим от магазина, на пръв поглед не можем да ги различим, тъй като има голямо разнообразие на сортове фасул, с различни по цвят и размер семена (бобчета). При папудата също има разнообразие на цветове на семената, но те винаги са дребни (около 0.5см ). Сготвени в ястие, усещаме, че вкусът е различен. В момента в хранителните магазини можем да намерим: папуда - вероятно произходът е наш, отгледана в България (с кремаво – кафяв цвят), боб „черно око“ (почти бял, с ясно изразено тъмно оцветяване на пъпчето), боб мунг (семена със зелен цвят, които можем да срещнем с какви ли не имена), вероятно някъде има и боб адзуки. Но всички тези видове „боб“ не са фасул, а бобово растение от друг род - с латинско наименование Вигна.

      Има няколко вида папуда, които се отглеждат по цял свят, на всички континенти, тъй като тя е непретенциозно и сухоустойчиво растение, с висока хранителна стойност, богато на белтъчини, въглехидрати, витамини, влакна и минерални соли. Наричат я също „култура на гладния сезон" (hungry-season crop), защото се развива и узрява по-бързо, преди да са узрели и прибрани житните култури. Семената се употребяват за храна на човека, също така е ценна храна за животните, ползва се и за наторяване на почвата - зелено торене.

Видове папуда:

Vigna unguiculata (L.) -  cowpea, black-eyed pea – папуда, боб черно око

Vigna radiatа – mung bean, green gram - боб мунг

Vigna angularis - adzuki bean, red bean, red mung bean - боб адзуки (азуки)

Vigna unguiculata (L.) subsp. sesquipedalis - yardlong bean, long-podded cowpea, chinese long bean, snake bean - аспержов боб, китайски дълъг боб

 

 

                                      боб азуки (адзуки)

                                               боб мунг

                                            папуда (от Сандански)

                                                     

                                                    боб "черно око"