Моите любими растения: Къде се среща самардала и как се приготвя подправката

Friday, December 6, 2019

Къде се среща самардала и как се приготвя подправката

Самардалата Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum, е многогодишно тревисто луковично растение от подсемейство Лукови /Allioideae/, семейство Кокичеви /Amaryllidaceae/. Отглежда се главно като растение за украса в градините, но в България и в някои съседни страни се използва като подправка.

У нас няма да видим това растение цъфнало в градини и паркове заедно с други декоративни видове. Тук листата се употребяват като подправка с приятен специфичен аромат. Самардалата не е съставка на шарената сол, както пише в много сайтове. Сминдухът е съставна част на класическата рецепта на българската шарена сол, докато подправката, приготвена от самардала, има зелен цвят и съдържа сол (в някои краища е наречена „зелена сол“), може би затова някои хора бъркат двете подправки.

Къде е разпространена самардалата и как се приготвя подправката

Самардалата се среща в диво състояние в цяла Източна България, Източна Стара планина, Странджа. Расте в подлеса на букови и габърови гори. За населението от тези райони самардалата е любима подправка. Събират я в диво състояние или я отглеждат в дворовете. Листата на самардалата, както на лука, съдържат летливи вещества, които предизвикват сълзене на очите. В свежо състояние са доста люти, дори повече от лука и чесъна. Подправката се прави от листата, които се берат преди да цъфне растението, смилат се и се смесват със сол. Солта омекотява и фиксира вкуса. Получената каша се суши на сянка продължително време и след това се прибира в добре затворени съдове за съхранение. Не се подлага на топлинна обработка, защото вкусът се променя. Може да се направи подправка и по друг начин – листата се нарязват и изсушават на сянка, след това се смесват с изсушени пера от лук и чесън, сухи магданоз и копър. Всичко се смесва и стрива. Получава се подправка с богат аромат.

В източна България самардалата се нарича „самаришка трева” или „самадийска трева”. В южна и югозападна България подправката е позната под имената „стрижак”, „стрижалец”, а в северозападна България я наричат „див чесън”, „див лук” или „кучи лук“. В някои части на страната (Сливенско) е известна като „пой” или „зелена сол“. Продава се прясна или изсушена по пазарите в районите, където се събира или отглежда.

Пресните листа могат да се добавят съм салата – краставици, домати или зелена салата. Сушената подправка се употребява в ястия от зеленчуци, яйца, сандвичи, сирене, върху препечена филийка с масло или зехтин, ястия от лапад, коприва, спанак, месни ястия, също така към таратор, супи. В районите, в които се отглежда, се ползва напролет като подправка към ястията с агнешко месо. Не се подлага на топлинна обработка, защото се губи аромата, добавя се към вече готовото ястие.

Освен в България като подправка самардалата се употребява в Румъния, Молдова. В Румъния е известна като „български лук“. На руския пазар се предлага като „български лук“ или „мечи лук“. Счита се, че мечките , като се събудят от зимен сън, се хранят с нея и се възстановяват след зимата. Любима подправка е в Бесарабия, където се нарича самардал или мюрдя. Там стои на масата до солта и пипера.

Самардалата като билка

Самардалата е лечебно растение. Съдържа витамини, етерични масла, стероли, танини и флавоноиди. В народната медицина са известни множество ползи – стимулира работата на сърцето, възпрепятства образуването на холестеринови плаки в кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане, улеснява храносмилането, помага при стомашни болки, при кашлица. Разбира се, всички тези ефекти се проявяват, ако се употребява без сол. Счита се, че стимулира уринирането и пречиства бъбреците. Влияе благотворно при кожни заболявания, със сок от листата се прави мехлем за трудно заздравяващи рани при различни кожни болести (псориазис и др.). Има рецепти за употреба в топло прясно мляко – при стомашни оплаквания и хронична кашлица.