Самардалата Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum,
е многогодишно тревисто луковично растение от подсемейство
Лукови /Allioideae/, семейство Кокичеви /Amaryllidaceae/. Отглежда се
главно като растение за украса в градините, но в България и в някои съседни
страни се използва като подправка.
У нас няма да видим
това растение цъфнало в градини и паркове заедно с други декоративни видове.
Тук листата се употребяват като подправка с приятен специфичен аромат.
Самардалата не е съставка на шарената сол, както пише в много сайтове.
Сминдухът е съставна част на класическата рецепта на българската шарена сол, докато
подправката, приготвена от самардала,
има зелен цвят и съдържа сол (в някои краища е наречена „зелена сол“), може би
затова някои хора бъркат двете подправки.
Къде е
разпространена самардалата и как се приготвя подправката
Самардалата се среща в диво състояние в цяла Източна
България, Източна Стара планина, Странджа. Расте в подлеса на букови и габърови
гори. За населението от тези райони самардалата е любима подправка.
Събират я в диво състояние или я отглеждат в дворовете. Листата на самардалата,
както на лука, съдържат летливи
вещества, които предизвикват сълзене на очите. В свежо състояние са доста люти,
дори повече от лука и чесъна. Подправката се прави от листата, които се берат
преди да цъфне растението, смилат се и се смесват със сол. Солта омекотява и
фиксира вкуса. Получената каша се суши на сянка продължително време и след това
се прибира в добре затворени съдове за съхранение. Не се подлага на топлинна
обработка, защото вкусът се променя. Може да се направи подправка и по друг
начин – листата се нарязват и изсушават на сянка, след това се смесват с
изсушени пера от лук и чесън, сухи магданоз и копър. Всичко се смесва и стрива.
Получава се подправка с богат аромат.
В източна България самардалата се
нарича „самаришка трева” или „самадийска трева”. В южна и югозападна България
подправката е позната под имената „стрижак”, „стрижалец”, а в северозападна
България я наричат „див чесън”, „див лук” или „кучи лук“. В някои части
на страната (Сливенско) е известна като „пой” или „зелена сол“.
Продава се прясна или изсушена по пазарите в районите, където се събира
или отглежда.
Пресните
листа могат да се добавят съм салата – краставици, домати или зелена
салата. Сушената подправка се употребява в ястия от зеленчуци, яйца,
сандвичи, сирене, върху препечена филийка с масло или зехтин, ястия от
лапад, коприва, спанак, месни ястия, също така към таратор, супи. В
районите, в които се отглежда, се ползва напролет като подправка към ястията с
агнешко месо. Не се подлага на топлинна обработка, защото се губи аромата,
добавя се към вече готовото ястие.
Освен
в България като подправка самардалата се употребява в Румъния, Молдова. В
Румъния е известна като „български лук“. На руския пазар се предлага като
„български лук“ или „мечи лук“. Счита се, че мечките , като се събудят от зимен
сън, се хранят с нея и се възстановяват след зимата. Любима подправка е в
Бесарабия, където се нарича самардал или мюрдя. Там стои на масата до солта и
пипера.
Самардалата като билка
Самардалата е лечебно растение. Съдържа
витамини, етерични масла, стероли, танини и флавоноиди. В народната
медицина са известни множество ползи – стимулира
работата на сърцето, възпрепятства образуването на холестеринови плаки в
кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане, улеснява храносмилането,
помага при стомашни болки, при кашлица. Разбира се, всички тези ефекти се
проявяват, ако се употребява без сол. Счита се, че стимулира уринирането и
пречиства бъбреците. Влияе благотворно при кожни заболявания, със сок от
листата се прави мехлем за трудно заздравяващи рани при различни кожни
болести (псориазис и др.). Има рецепти за употреба в топло прясно мляко – при
стомашни оплаквания и хронична кашлица.
Листа на самардала рано напролет
