Какво е кейл

       Кейл е листен зеленчук от голямото семейство на зелевите или кръстоцветни. Напоследък много изследвания потвърждават ползите от зелевите в храненето на човека. Тези ползи са много и ще ги разглеждаме по-нататък, но на първо място да споменем противотуморния ефект, който се дължи на специфичните серни съединения (сулфорафани и други). За кейл се заговори през последните години, вече се продава по магазините, има производители, които го предлагат. Кейл е листно зеле, това значи, че растението не завива зелка (или глава – както се нарича), както при познатото ни бяло главесто зеле, най-популярно за консумация у нас. При кейла се развиват само листа, в някои случаи дори доста едри. У нас не е бил отглеждан в миналото, затова няма друго име на български. Този вид зеле е устойчиво на застудяване и е по-характерно за северните европейски страни. Формата на листата може да бъде най-различна: има кейл с къдрави листа –  целият лист е като накъдрен – това е най-разпространената разновидност. Има кейл с обикновени прави листа, с гладки ръбове. При рапичния кейл  обикновено листата са гладки, но освен листа има и филизи, подобни на аспержите. При кръстоската между растения с прави и къдрави листа се получават  къдрави листа като копие, при тези растения има и странични издънки.

Къде се среща самардала и как се приготвя подправката

Самардалата Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum, е многогодишно тревисто луковично  растение  от  подсемейство Лукови /Allioideae/, семейство  Кокичеви /Amaryllidaceae/. Отглежда се главно като растение за украса в градините, но в България и в някои съседни страни се използва като подправка.

У нас няма да видим това растение цъфнало в градини и паркове заедно с други декоративни видове. Тук листата се употребяват като подправка с приятен специфичен аромат. Самардалата не е съставка на шарената сол, както пише в много сайтове. Сминдухът е съставна част на класическата рецепта на българската шарена сол, докато  подправката, приготвена от самардала, има зелен цвят и съдържа сол (в някои краища е наречена „зелена сол“), може би затова някои хора бъркат двете подправки.

 Къде е разпространена самардалата и как се приготвя подправката

Самардалата се среща в диво състояние в цяла Източна България, Източна Стара планина, Странджа. Расте в подлеса на букови и габърови гори. За населението от тези райони  самардалата е любима подправка. Събират я в диво състояние или я отглеждат в дворовете. Листата на самардалата, както на лука,  съдържат летливи вещества, които предизвикват сълзене на очите. В свежо състояние са доста люти, дори повече от лука и чесъна. Подправката се прави от листата, които се берат преди да цъфне растението, смилат се и се смесват със сол. Солта омекотява и фиксира вкуса. Получената каша се суши на сянка продължително време и след това се прибира в добре затворени съдове за съхранение. Не се подлага на топлинна обработка, защото вкусът се променя. Може да се направи подправка и по друг начин – листата се нарязват и изсушават на сянка, след това се смесват с изсушени пера от лук и чесън, сухи магданоз и копър. Всичко се смесва и стрива. Получава се подправка с богат  аромат.

           В източна България самардалата се нарича „самаришка трева” или „самадийска трева”. В южна и югозападна България подправката е позната под имената „стрижак”, „стрижалец”, а в северозападна България я наричат „див чесън”, „див лук” или „кучи лук“.  В някои части на страната  (Сливенско)  е известна като „пой” или „зелена сол“. Продава се прясна или  изсушена по пазарите в районите, където се събира или отглежда.

Пресните листа могат да се добавят съм салата – краставици,  домати или зелена салата.  Сушената подправка се употребява в ястия от зеленчуци, яйца, сандвичи, сирене,  върху препечена филийка с масло или зехтин, ястия от лапад, коприва, спанак, месни ястия, също така към таратор, супи. В районите, в които се отглежда, се ползва напролет като подправка към ястията с агнешко месо. Не се подлага на топлинна обработка, защото се губи аромата, добавя се към вече готовото ястие.

Освен в България като подправка самардалата се употребява в Румъния, Молдова. В Румъния е известна като „български лук“. На руския пазар се предлага като „български лук“ или „мечи лук“. Счита се, че мечките , като се събудят от зимен сън, се хранят с нея и се възстановяват след зимата. Любима подправка е в  Бесарабия, където се нарича самардал или мюрдя. Там стои на масата до солта и пипера.

Самардалата като билка

       Самардалата е лечебно растение. Съдържа витамини,  етерични масла, стероли, танини и флавоноиди. В народната медицина са известни множество ползи  – стимулира работата на сърцето,  възпрепятства образуването на холестеринови плаки в кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане, улеснява храносмилането, помага при стомашни болки, при кашлица. Разбира се, всички тези ефекти се проявяват, ако се употребява без сол. Счита се, че стимулира уринирането и пречиства бъбреците. Влияе благотворно при кожни заболявания, със сок от листата се прави  мехлем за трудно заздравяващи рани при различни кожни болести (псориазис и др.). Има рецепти за употреба в топло прясно мляко – при стомашни оплаквания и хронична кашлица.

                                                             Цветни групи- хоста и самардала

 Листа на самардала рано напролет

                                                               Изсушена билка - самардала

Самардала - описание и отглеждане

Самардалата - Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum, е многогодишно тревисто луковично  растение  от  подсемейство Лукови (Allioideae), семейство  Кокичеви (Amaryllidaceae).

Синоними – Allium siculum, Nectaroscordum bulgaricum, Allium bulgaricum, Allium siculum Ucria.

Може да се срещне под различни имена:

Honey Garlic (меден чесън)

Mediterranean Bells (средиземноморски звънчета)

Sicilian Honey Lily (сицилианска медна лилия)

Ornamental Onion (декоративен лук)

Sicilian Garlic (сицилиански чесън)

Какво означава Nectaroscordum? Според книгата на Джон Брайън „Луковици“ (John E. Bryan   “Bulbs“) наименованието идва от две думи:  нектар – това е напитката на гръцките богове и скордум – аромат на чесън. В диво състояние се среща в Мала Азия, северна Франция, Италия, островите Сицилия, Сардиния, Корсика, също така се среща в България, Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ.

Луковичките са 2-3см, покрити с кафяви люспи. Листата са лентовидни, дълги до 40см, триръбести (тристранни) и по този признак не могат да бъдат сбъркани с листата на друго растение. Легенда гласи, че когато Бог създавал растенията, хванал с три пръста листата на самардалата и по този начин се създала характерната им форма.

Листата израстват рано напролет през март, а цъфтежът е май-юни. Цветоносът е доста висок – 70-130см, увенчан с красиво чадъроподобно съцветие от 20-40 дребни камбановидни цветчета с размер до 2 см, оцветени в няколко цвята – зелено, кремаво, лилаво.

Самардалата се размножава се със семена и с луковици. Луковиците се засаждат през октомври - ноември на дълбочина около 10-15 см и на разстояние до 25см между тях, за да не си пречат растенията. След няколко години луковиците се размножават и може да се разсаждат. Семената узряват през юли - август.

Растението е непретенциозно, може да се отглежда на слънчево място  или на полусянка. Почвата трябва да е лека, да пропуска вода и въздух. Отглежда се в градините като декоративно растение самостоятелно или смесено с други видове на етажи, оформящи красиви цветни групи (например с Хоста).

                                             Разпространение на самардала в Италия според Италианската Флора

Самардала - подправка или красиво декоративно растение

Какво е самардала?

   Самардалата е растение от семейството на лука, което цъфти с красиви цветове. По света се отглежда за украса, обикновено с други декоративни растения се оформят красиви цветни групи. Обаче – тук има нещо интересно – у нас и в някои съседни страни си го хапваме като подправка – употребяват се листата, които се показват рано напролет и имат специфичен доста лютив вкус и аромат. Характерна е формата на листата – те са дълги, триръбести и така не могат да се сбъркат с друго растение.  Дори някои хора, които употребяват подправката, не я свързват с красивия цвят – просто цветоносът се появява по-късно. И забележете още нещо – латинското име е  Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum - т.е. видовото наименование е bulgaricum - българско. През 2009 година в Брюксел на изложението за цветя самардалата е наречена „Българското лале”, макар че у нас не е популярна като декоративно растение.

семена от самардала

Хранителна стойност на руколата (Eruca sativa)

Хранителна стойност - съдържание на органични, минерални вещества и витамини в рукола (Eruca sativa) -  за 100г свежи листа. В дясната колона са дадени процентите от препоръчителната дневна норма за съответните хранителни вещества или калории (Percentage of RDA - Recommended  Dietary Allowance), необходима за поддържане на добро здраве. 

Arugula (Eruca sativa), raw, Nutrition value per 100 g. ORAC value 1904, (Source: USDA National Nutrient data base)
Principle	Nutrient Value	Percentage of RDA
Energy	25 Kcal	1%
Carbohydrates	3.65 g	3%
Protein	2.58 g	5%
Total Fat	0.66 g	3%
Cholesterol	0 mg	0%
Dietary Fiber	1.6 g	4%
Vitamins
Folates	97 µg	24%
Niacin	0.305 mg	2%
Pantothenic acid	0.437 mg	8%
Pyridoxine	0.073 mg	6%
Riboflavin	0.086 mg	7%
Thiamin	0.044 mg	4%
Vitamin C	15 mg	25%
Vitamin A	2373 IU	79%
Vitamin E	0.43 mg	3%
Vitamin K	108.6 µg	90%
Electrolytes
Sodium	27 mg	2%
Potassium	369 mg	7.5%
Minerals
Calcium	160 mg	16%
Copper	0.076 mg	8%
Iron	1.46 mg	18%
Magnesium	47 mg	12%
Manganese	0.321 mg	14%
Phosphorus	52 mg	7.5%
Selenium	0.3 µg	<1%
Zinc	0.47 mg	5%
Phyto-nutrients
Carotene-ß	1424 µg
Carotene-α	0 µg
Lutein-zeaxanthin	3555 µg

Данните са от  USDA - Департамент по земеделие на САЩ.

Още за ползите за здравето, как да избираме рукола и как да я съхраняваме

                                                      поници(млади растения) рукола

Ползи за здравето

Руколата е полезна при режим за отслабване, за предпазване от рак, и най-общо казано за доброто ни здраве, тъй като съдържа богат набор от хранителни вещества в своите нежни, леко лютиви листа. Съдържанието на витамин К в руколата се свързва с здравето на нашите кости. Съдържащите се фибри запазват дълго време чувството на ситост, което предпазва от изкушението да посегнем към нездравословни храни. Включете руколата към ежедневното си меню, за да повишите ползите от зеленолистните зеленчуци. Според американски източници (USDA - United States Department of Agriculture) трябва да консумирате най-малко 1.5 чаша зеленолистни зеленчуци на ден, за да поддържате оптимално здраве.

 Как да изберем руколата, която се предлага на пазара? Ако искате да се възползвате максимално от нейните полезни свойства  – избирайте свежи  зелени листа, прясно набрани,  не престояли по рафтовете на магазина. Съхранявайте руколата суха, на хладно място най-много до две седмици. Ако е влажна, тя скоро ще се развали. Съхранявайте я в найлонова торбичка заедно с хартия, която попива влагата.

Как да включим руколата в менюто си – най-лесният начин е да я консумираме сурова в салати. Много от предпазващите от рак компоненти се разрушават при нагряване. Обаче от друга страна топлинната обработка прави други вещества по-достъпни за организма, така че добре е да редуваме различни начини на приготвяне - може да я задушим съвсем леко или да я добавим към готовата супа – по такъв начин може да балансираме използването на полезните за здравето хранителни вещества. Руколата дори може да се ползва вместо други зеленолистни в сандвича за обяд или да се приготви с яйца за закуска. Разнообразете вашата любима рецепта за песто с рукола или я добавете към вашето зелено смути, като я блендирате с ягоди, кокосово мляко и боровинки. Изборът е ваш!

Източник: https://guidedoc.com/arugula-health-benefits-superfood-cancer-prevention

Защо да консумираме рукола?

                                                                   семена от рукола

                                                            

Какви са ползите от консумацията на рукола

Руколата е зеленчук с малко калории и малко мазнини. Една чаша нарязана свежа рукола съдържа само 5 калории, а доста голямо количество калций и желязо. Съдържанието на витамин А, който е свързан с доброто зрение, е около 475 IU, а на витамин К - 21,7 мг на чаша. Витамин К  е свързан със здравината на костната система и освен това подсилва мозъка. Руколата също така съдържа витамин С и витамини от групата В. Руколата е богата  на флавоноидите кемпферол и кверцетин, които се освобождават при смачкването или дъвченето на листата. За тях е доказано силно противовъзпалително действие, защитават сърдечно-съдовата система и подобряват нейните функции и, което е много важно – имат противораково действие.

Сравнение между руколата и други зеленолистни зеленчуци

Ако направим сравнение между руколата и други зеленолистни зеленчуци, например спанака, то е в полза на руколата! Тя е от семейството на зелевите растения, подобно на главестото зеле, броколи, карфиол, брюкселско зеле, бок чой и др. Всички те съдържат вещества, наречени глюкозинолати, които определят леко лютия им вкус. За тези вещества е установено е установено антиканцерогенно действие – т. е. предпазват от рак. В рамките на цялостното хранене е добре да се смесват спанак и рукола в салати или ястия, което ни дава  щирока гама от хранителни вещества, свързани с доброто здраве. Тъй като руколата и спанака  имат високи нива на желязо, те са добри за вегетарианци, които искат да повишат нивата на желязо в организма. За да се повиши усвояемостта на желязото обаче комбинирайте руколата с чаша сок от портокал или няколко парченца от свежи цитрусови плодове. Високото съдържание на витамин С в тези плодове ще помогне за усвояването на растителното желязо.