Кейл с боб и яйце

Задушен кейл с боб и яйце

Продукти

(за 4 порции)

2 суп. л. зехтин

½ глава червен лук, нарязана на ситно

2 консерви червен или друг вид боб, отцеден от течността (запазете течността)

1 ½ чаша бульон, зеленчуков или пилешки по желание

2 суп. л. соев сос

Сол и прясно смлян черен пипер

1 връзка кейл, почистен (накъсан на парченца или нарязан) - около 10 чаши

4 яйца

4 филийки пълнозърнест хляб

Сирене чедър, настъргано (1/3 чаша)

Начин на приготвяне

Загрейте в дълбок тиган на средна температура 1 лъжица от мазнината, сложете лука и го разбърквайте,  докато омекне (около 4 минути). Добавете сварения боб и течността от едната консерва, бульона, соевия сос, сол и черен пипер. Измийте и почистете кейла от средната твърда жилка, накъсайте листата, добавете ги в тигана и разбъркайте добре, после увеличете огъня до завиране и варете на тих огън 15 минути, до омекване на  кейла. Свалете съда от котлона и го покрийте с капак.

Загрейте останалия зехтин в тиган с незалепващо покритие, чукнете яйцата и ги пържете около 2 минути. Поръсете всяко яйце с черен пипер, покрийте ги с капак и пържете още 2 минути, докато белтъкът стане твърд, а жълтъкът е рохък. Свалете от огъня.

Поръсете всяка филийка хляб с настъргания чедър и я запечете, докато сиренето се разтопи. Разрежете филийките на четири парчета.

Разделете ястието на 4 равни порции в  чинии, сложете отгоре по едно яйце и добавете отстрани запечените филийки с чедър.

 Източник:

https://www.pinterest.com/pin/255016397627428592/

Италианска супа "Риболита" със зрял фасул и кейл

Италианска супа „Риболита“ (Ribollita toscana)

 Необходими продукти

   200 г зрял фасул (може да бъде бял, червен, шарен)

    1/2 глава бяло зеле

    кейл - 200 г (черно тосканско зеле)

    манголд или лапад - 200 г

    картофи - 250 г

    моркови - 1 бр.

    целина - 1 стрък

    домати - 4 бр.

    червен лук - 1 глава

    чесън - 2 скилидки

    няколко филии стар хляб

    розмарин - 1 клонче

    салвия (градински чай) - 4 листенца

    сол,   зехтин,   черен пипер

Начин на приготвяне

La Ribollita е типична италианска супа за област Тоскана. Основните съставки на зеленчуковата супа са зрелият боб, който може да бъде бял, шарен или червен и черното тосканско зеле (кейл). Самата дума ribollita означава варена няколко пъти. И след всяко варене става все по-вкусна! Ще ви трябва време за приготвянето ѝ, но резултатът си заслужава!

Накиснете зрелия боб за 12 часа в студена вода. Измийте го, налейте вода, колкото да го покриете и кипнете. Излейте отново водата. Налейте студена вода, добавете сол, листенцата  градински чай (салвия) и скилидките чесън. Сложете тенджерата на котлона и сварете боба до готовност.

Нарежете лука, моркова, целината, сложете ги в тенджера, налейте зехтин и запържете за 3-4 мин. Добавете нарязаното бяло зеле, кейла, нарязан на ивички, картофите на кубчета и нарязаните домати (почистени от семената и люспите), розмарина, нарязан на ситно. Прибавете всичко това в тенджерата със запържените зеленчуци. Разбъркайте и захлупете, за да се задуши всичко за 5-6 мин. След това налейте водата, в която е врял боба. Ако е необходимо, може да долеете чаша гореща вода. Захлупете съда и гответе ястието още един час. Добавете сварения боб в готовата вече супа. Разбъркайте.

Имате два начина за поднасяне на супата. Налейте в купички и поднесете Риболита с препечени филийки, поляти със струйка зехтин! И вторият вариант - в широка тенджера наредете филийки сух хляб. Изсипете върху него постната супа, сложете на загрят котлон и бъркайте, докато всичко стане на каша. Тази супа е много полезна и вкусна, особено по време на пости!

Рецептата е на Ивана Кръстева -Пиерони  - от gotvach.bg

И един линк – как се приготвя тази супа Ribollita Toscana от готвач италианец, по рецепта от неговата баба! Да се позабавляваме!

https://www.youtube.com/watch?v=BiQUYTBb6eQ

За какво е полезен кейла?

Какво съдържа кейла и какви са ползите за нашето тяло - ясно и точно!

Поздравления за кейла - жизненоважен зеленчук, богат на хранителни вещества, полезен за здравето и с възхитителен вкус!

История и разпространение на кейла

Кейл или листно зеле - Brassica oleraceae Acephala - семейство зелеви (Brassicaceae)

Известно е, че древните гърци и римляни са консумирали кейл. Счита се, че тъй нареченият Sabellian kale е предшественик на съвременните сортове. До края на Средновековието листното зеле е един от най-популярните зеленчуци в Европа. В Шотландия се консумира в продължение на векове. Твърде издръжлив към студа, той се е отглеждал в семейните градинки и осигурявал свежа витаминозна храна през зимата. Дори има израз: „да избягваш кейла си“, което означава, че си твърде болен, за да приемаш храна. През Втората световна война е бил отглеждан в големи количества в Англия поради недостига на храна, а този зеленчук се отглежда лесно и доставя ценни хранителни вещества на човешкия организъм. Англичаните пренесли кейла в Америка през 17 век. Според други източници растението е пренесено до Канада и САЩ от руски търговци. В САЩ се култивира в най-различни форми и твърде разнообразни цветове – от кремаво и светлозелено до виолетово и  кафяво.

В Германия кейл се консумира приготвен по различни начини. В Северозападна Германия, около Бремен и Хановер се организират фестивали на кейла, на които се избира „Крал на кейла“. През зимата между октомври и февруари туристите могат да се включат в обиколка с посещения на различни градчета в района, където могат да изядат каквото искат количество кейл, приготвен по различни рецепти. В Холандия традиционното зимно ястие „stamppot" включва кейл и други зеленчуци, картофено пюре и колбаси. В Ирландия също се консумира с наденички и пюре от картофи, ястието „colcannon" се сервира на Хелоуин. В Швеция листното зеле се яде в супа с шунков бульон, лук и свински наденички. Там е популярна и обработката на листата със сметана, черен пипер и сладък сироп, за получаване на по-интересен вкус на ястието.           

Растението се отглежда и консумира не само на север. В Португалия традиционната супа „калдо верде“ се прави от кейл, картофи, бульон, зехтин и пикантна наденица. В Италия  се включва в много ястия, като гарнитура към месо, съставка е на супа, наречена „риболита“.  В Турция, специално в Черноморския регион, супа от кейл (Karalahana çorbas) е много популярно ястие. В Бразилия е гарнитура към националното ястие "feijoada". На азиатския континент също е популярен зеленчук - в Китай, Тайван и Виетнам обикновено се комбинира с говеждо ястие. В Япония сокът от кейл се нарича аожиру и се  ползва като диетична добавка към храните. В Югоизточна Африка се консумира сварен с кокосово мляко и фъстъци заедно с ориз или царевица.

Цвят на кейл

                                                 Различни форми (вариетети) кейл

Какво е кейл

       Кейл е листен зеленчук от голямото семейство на зелевите или кръстоцветни. Напоследък много изследвания потвърждават ползите от зелевите в храненето на човека. Тези ползи са много и ще ги разглеждаме по-нататък, но на първо място да споменем противотуморния ефект, който се дължи на специфичните серни съединения (сулфорафани и други). За кейл се заговори през последните години, вече се продава по магазините, има производители, които го предлагат. Кейл е листно зеле, това значи, че растението не завива зелка (или глава – както се нарича), както при познатото ни бяло главесто зеле, най-популярно за консумация у нас. При кейла се развиват само листа, в някои случаи дори доста едри. У нас не е бил отглеждан в миналото, затова няма друго име на български. Този вид зеле е устойчиво на застудяване и е по-характерно за северните европейски страни. Формата на листата може да бъде най-различна: има кейл с къдрави листа –  целият лист е като накъдрен – това е най-разпространената разновидност. Има кейл с обикновени прави листа, с гладки ръбове. При рапичния кейл  обикновено листата са гладки, но освен листа има и филизи, подобни на аспержите. При кръстоската между растения с прави и къдрави листа се получават  къдрави листа като копие, при тези растения има и странични издънки.

Къде се среща самардала и как се приготвя подправката

Самардалата Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum, е многогодишно тревисто луковично  растение  от  подсемейство Лукови /Allioideae/, семейство  Кокичеви /Amaryllidaceae/. Отглежда се главно като растение за украса в градините, но в България и в някои съседни страни се използва като подправка.

У нас няма да видим това растение цъфнало в градини и паркове заедно с други декоративни видове. Тук листата се употребяват като подправка с приятен специфичен аромат. Самардалата не е съставка на шарената сол, както пише в много сайтове. Сминдухът е съставна част на класическата рецепта на българската шарена сол, докато  подправката, приготвена от самардала, има зелен цвят и съдържа сол (в някои краища е наречена „зелена сол“), може би затова някои хора бъркат двете подправки.

 Къде е разпространена самардалата и как се приготвя подправката

Самардалата се среща в диво състояние в цяла Източна България, Източна Стара планина, Странджа. Расте в подлеса на букови и габърови гори. За населението от тези райони  самардалата е любима подправка. Събират я в диво състояние или я отглеждат в дворовете. Листата на самардалата, както на лука,  съдържат летливи вещества, които предизвикват сълзене на очите. В свежо състояние са доста люти, дори повече от лука и чесъна. Подправката се прави от листата, които се берат преди да цъфне растението, смилат се и се смесват със сол. Солта омекотява и фиксира вкуса. Получената каша се суши на сянка продължително време и след това се прибира в добре затворени съдове за съхранение. Не се подлага на топлинна обработка, защото вкусът се променя. Може да се направи подправка и по друг начин – листата се нарязват и изсушават на сянка, след това се смесват с изсушени пера от лук и чесън, сухи магданоз и копър. Всичко се смесва и стрива. Получава се подправка с богат  аромат.

           В източна България самардалата се нарича „самаришка трева” или „самадийска трева”. В южна и югозападна България подправката е позната под имената „стрижак”, „стрижалец”, а в северозападна България я наричат „див чесън”, „див лук” или „кучи лук“.  В някои части на страната  (Сливенско)  е известна като „пой” или „зелена сол“. Продава се прясна или  изсушена по пазарите в районите, където се събира или отглежда.

Пресните листа могат да се добавят съм салата – краставици,  домати или зелена салата.  Сушената подправка се употребява в ястия от зеленчуци, яйца, сандвичи, сирене,  върху препечена филийка с масло или зехтин, ястия от лапад, коприва, спанак, месни ястия, също така към таратор, супи. В районите, в които се отглежда, се ползва напролет като подправка към ястията с агнешко месо. Не се подлага на топлинна обработка, защото се губи аромата, добавя се към вече готовото ястие.

Освен в България като подправка самардалата се употребява в Румъния, Молдова. В Румъния е известна като „български лук“. На руския пазар се предлага като „български лук“ или „мечи лук“. Счита се, че мечките , като се събудят от зимен сън, се хранят с нея и се възстановяват след зимата. Любима подправка е в  Бесарабия, където се нарича самардал или мюрдя. Там стои на масата до солта и пипера.

Самардалата като билка

       Самардалата е лечебно растение. Съдържа витамини,  етерични масла, стероли, танини и флавоноиди. В народната медицина са известни множество ползи  – стимулира работата на сърцето,  възпрепятства образуването на холестеринови плаки в кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане, улеснява храносмилането, помага при стомашни болки, при кашлица. Разбира се, всички тези ефекти се проявяват, ако се употребява без сол. Счита се, че стимулира уринирането и пречиства бъбреците. Влияе благотворно при кожни заболявания, със сок от листата се прави  мехлем за трудно заздравяващи рани при различни кожни болести (псориазис и др.). Има рецепти за употреба в топло прясно мляко – при стомашни оплаквания и хронична кашлица.

                                                             Цветни групи- хоста и самардала

 Листа на самардала рано напролет

                                                               Изсушена билка - самардала

Самардала - описание и отглеждане

Самардалата - Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum, е многогодишно тревисто луковично  растение  от  подсемейство Лукови (Allioideae), семейство  Кокичеви (Amaryllidaceae).

Синоними – Allium siculum, Nectaroscordum bulgaricum, Allium bulgaricum, Allium siculum Ucria.

Може да се срещне под различни имена:

Honey Garlic (меден чесън)

Mediterranean Bells (средиземноморски звънчета)

Sicilian Honey Lily (сицилианска медна лилия)

Ornamental Onion (декоративен лук)

Sicilian Garlic (сицилиански чесън)

Какво означава Nectaroscordum? Според книгата на Джон Брайън „Луковици“ (John E. Bryan   “Bulbs“) наименованието идва от две думи:  нектар – това е напитката на гръцките богове и скордум – аромат на чесън. В диво състояние се среща в Мала Азия, северна Франция, Италия, островите Сицилия, Сардиния, Корсика, също така се среща в България, Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ.

Луковичките са 2-3см, покрити с кафяви люспи. Листата са лентовидни, дълги до 40см, триръбести (тристранни) и по този признак не могат да бъдат сбъркани с листата на друго растение. Легенда гласи, че когато Бог създавал растенията, хванал с три пръста листата на самардалата и по този начин се създала характерната им форма.

Листата израстват рано напролет през март, а цъфтежът е май-юни. Цветоносът е доста висок – 70-130см, увенчан с красиво чадъроподобно съцветие от 20-40 дребни камбановидни цветчета с размер до 2 см, оцветени в няколко цвята – зелено, кремаво, лилаво.

Самардалата се размножава се със семена и с луковици. Луковиците се засаждат през октомври - ноември на дълбочина около 10-15 см и на разстояние до 25см между тях, за да не си пречат растенията. След няколко години луковиците се размножават и може да се разсаждат. Семената узряват през юли - август.

Растението е непретенциозно, може да се отглежда на слънчево място  или на полусянка. Почвата трябва да е лека, да пропуска вода и въздух. Отглежда се в градините като декоративно растение самостоятелно или смесено с други видове на етажи, оформящи красиви цветни групи (например с Хоста).

                                             Разпространение на самардала в Италия според Италианската Флора