История и разпространение на кейла

Кейл или листно зеле - Brassica oleraceae Acephala - семейство зелеви (Brassicaceae)

Известно е, че древните гърци и римляни са консумирали кейл. Счита се, че тъй нареченият Sabellian kale е предшественик на съвременните сортове. До края на Средновековието листното зеле е един от най-популярните зеленчуци в Европа. В Шотландия се консумира в продължение на векове. Твърде издръжлив към студа, той се е отглеждал в семейните градинки и осигурявал свежа витаминозна храна през зимата. Дори има израз: „да избягваш кейла си“, което означава, че си твърде болен, за да приемаш храна. През Втората световна война е бил отглеждан в големи количества в Англия поради недостига на храна, а този зеленчук се отглежда лесно и доставя ценни хранителни вещества на човешкия организъм. Англичаните пренесли кейла в Америка през 17 век. Според други източници растението е пренесено до Канада и САЩ от руски търговци. В САЩ се култивира в най-различни форми и твърде разнообразни цветове – от кремаво и светлозелено до виолетово и  кафяво.

В Германия кейл се консумира приготвен по различни начини. В Северозападна Германия, около Бремен и Хановер се организират фестивали на кейла, на които се избира „Крал на кейла“. През зимата между октомври и февруари туристите могат да се включат в обиколка с посещения на различни градчета в района, където могат да изядат каквото искат количество кейл, приготвен по различни рецепти. В Холандия традиционното зимно ястие „stamppot" включва кейл и други зеленчуци, картофено пюре и колбаси. В Ирландия също се консумира с наденички и пюре от картофи, ястието „colcannon" се сервира на Хелоуин. В Швеция листното зеле се яде в супа с шунков бульон, лук и свински наденички. Там е популярна и обработката на листата със сметана, черен пипер и сладък сироп, за получаване на по-интересен вкус на ястието.           

Растението се отглежда и консумира не само на север. В Португалия традиционната супа „калдо верде“ се прави от кейл, картофи, бульон, зехтин и пикантна наденица. В Италия  се включва в много ястия, като гарнитура към месо, съставка е на супа, наречена „риболита“.  В Турция, специално в Черноморския регион, супа от кейл (Karalahana çorbas) е много популярно ястие. В Бразилия е гарнитура към националното ястие "feijoada". На азиатския континент също е популярен зеленчук - в Китай, Тайван и Виетнам обикновено се комбинира с говеждо ястие. В Япония сокът от кейл се нарича аожиру и се  ползва като диетична добавка към храните. В Югоизточна Африка се консумира сварен с кокосово мляко и фъстъци заедно с ориз или царевица.

Цвят на кейл

                                                 Различни форми (вариетети) кейл