Супа от папуда (рогльо, бебриджа)

 

Супа от папуда

                                                (бебриджа, дебредже, рогльо, рогач, птичи боб)

Продукти

1 чаена чаша папуда

1 морков, 1 глава лук, 1 неголяма червена чушка

1 суп. л. зехтин, 1 ч.л. сминдух, 1ч.л. джоджен, сол, ½ ч.л. червен пипер

Начин на приготвяне

Измийте папудата и я сложете в тенджера с вода да заври, след това изхвърлете първата вода. Отново налейте вода и оставете да ври на тих огън. Почистете и измийте лука, моркова и чушката, нарежете на ситно и добавете към папудата. След като ври 20 минути добавете червения пипер и половината от подправките - сминдуха и джоджена. Към края на варенето добавете другата половина от подправките, солта и зехтина. След 40-45минути гозбата е готова. Да ви е сладко!

И още един вид супа, която знам от Харманлийско (в Хасковско и Харманлийско я наричат рогльо или рогач) – приготвя се по същия начин като гореописания, но към папудата се добавят само няколко стръка зелен лук, сол, зехтин и джоджен.  

А в Хасковско приготвят и салата от зелените бобове – младите свежи шушулки се измиват и се сваряват, след което се подправят със сол, зехтин и оцет или лимонов сок. Добавете копър, магданоз или още по-добре ако имате пресен джоджен. Прекрасна освежаваща и същевременно хранителна салата!

    Ето една книга за род Вигна (Vigna)

Папуда - описание, отглеждане и използване

 Папуда (Vigna unguiculata,  Vigna radiatа, Vigna sesquipedalis)

описание, отглеждане, използване по света

Наименования в България - рогльо, рогач, бебриджа, бебредже, птичи боб Английски наименования - cowpea, black-eyed pea, asparagus bean, mung bean, green gram, black gram

Папуда е едногодишно бобово растение от род Вигна (Vigna). Кореновата система е много добре развита в сравнение с другите бобови (фасул, леща), достига до 50-70 см в почвата, има главен корен и добре развити разклонения. По корените се образуват грудки вследствие съжителството с грудкови бактерии, фиксиращи атмосферния азот. Стъблото е обикновено с 3-4 разклонения, при някои видове е изправено, достига 50-60см, при други поляга и достига 70-80см, а при други е увивно и достига височина над 1 метър. Листата са сложни, съставени от няколко листенца, прикрепени на обща дръжка. Цветовете са събрани по 10-12 в гроздовидни съцветия, може да бъдат бели, кремави, виолетови. Плодовете (бобовете) на папудата са тесни и дълги, достигат 10-20см, при някои от видовете достигат до 40-60 см, както при аспержовия боб (Vigna sesquipedalis). Бобовете съдържат 8-14 зърна. При повечето видове бобовете имат нишки - т.нар. лико и не се консумират зелени. Тези на аспержовия боб се ползват на зелено. Семената имат бъбрековидна или овална форма, може да бъдат бели, бежови, кафяви, червени, черни. По-дребни са от тези на фасула (варират около 0,5см). В нашата страна добивите от семена са около 200 кг на декар (по Христина Стоилова).  Семената узряват юли – август, вегетацията е около 80 дни. Може да се отглежда съвместно с други видове (царевица, сорго и др.). 

У нас  в Института по растителни генетични ресурси в Садово е създаден български сорт папуда  „Хриси“, който е резултат на 15 годишна селекция. В генбанката на института се съхранява колекция от 300 образци от растението. Род  Вигна (Vigna) има над 120 вида.

Папудата е топлолюбиво растение, устойчиво на засушаване. Отглежда се в цял свят на всички континенти, при тропически, субтропически, умерен климат, при високи  температури и засушавания, където се получават доста ниски добиви. Семената са с високо белтъчно съдържание и са ценна храна за хората, както и за животните като фураж. След отглеждане на папуда почвата е обогатена с азот от азотфиксиращите бактерии по корените, ползва се като междинна култура и за зелено торене.

Семената се използват се по най-различни начини - за приготвяне на супи, ястия, като брашно, като кълнове и зелените бобове се готвят като зеленчук (както зеления фасул). Сварява се по-бързо от фасула (за около 45минути) и не затруднява храносмилането.

Хранителна стойност на боб мунг (cowpea, green gram, mung bean) за 100г семена:

белтък -28.86г, въглехидрати - 62.62г, захари - 6.6г, фибри - 16.3г, мазнини - 1.15г, витамин С, витамини от група В, вит. Е, вит. К, минерали: магнезий, манган, фосфор, желязо, цинк и др.

 

                                            

Папуда - произход, разпространение

 

Папуда (Vigna unguiculata,  Vigna radiatа, Vigna sesquipedalis)

Наименования в България - рогльо, рогач, бебриджа, бебредже, птичи боб. Английски наименования - cowpea, black-eyed pea, asparagus bean, mung bean, green gram

Какво е папуда? Това е бобово растение от род Вигна. Родът е кръстен в чест на италианския ботаник Доменико Вигни. Всъщност тя се отглежда в България от незапомнени времена, вероятно и преди фасула или както му казваме – боб. Бобовите култури, които отглеждаме и използваме за храна у нас са фасул (за зелено и зрял боб), леща, нахут, соя, грах, папуда, бакла (и сминдух, който е по-различен, не го готвим както другите бобови). В различни краища на България има различни имена - рогльо, рогач, бебриджа, бебредже, птичи боб. Семената на папудата са с висока хранителна стойност – белтъци (около 22-23% в сухото вещество на семената), въглехидрати, фибри, витамини, минерали и др. Ползват се за храна и зелените бобове (но не на всички видове). Не образуват газове в червата, за разлика от другите бобови, сварява се по-бързо от фасула – за около 45 минути. От семената се правят кълнове, които много се ползват във вегетарианското и веганското хранене. Растителните остатъци или цялото растение може да се ползва и като пълноценна високобелтъчна храна за животните. Както всички бобови растения съжителства с грудкови бактерии и обогатява почвата с азот.

            Произходът на папудата е от Южна Африка. Вероятният формообразувателен център на растението е в ЮАР (т.е. там има диви форми). Пренесено е в България вероятно от Гърция. Старите гърци и римляните са отглеждали това растение. Тя е топлолюбива, отглежда се в райони с горещ климат, високи температури и тропически валежи. Отглежда се най-много в Африка, Азия (Индия, Китай), Америка (страните от Латинска Америка), Южна Европа - Испания, Португалия, Италия, Гърция, Кипър, България). У нас папудата се отглежда в Хасковски, Харманлийски, Димитровградски, Петрички райони, Източни Родопи, Сакар. Там се е наложила като основна зърнено-бобова култура – в места с бедни почви и сух климат.

Боб мунг  (Vigna radiata) -  green gram, mung bean е одомашнен в Индия, там има негови предшественици - диви форми. В различни части на Индия и Пакистан са намерени овъглени зърна боб мунг и са проведени изследвания, които говорят за неговата употреба за храна на човека преди около 4500 години.

Боб адзуки или азуки (Vigna angularis) - adzuki bean, red bean, red mung bean - широко се култивира в Азия, отглежда се главно в Китай, Япония, Северна Корея, Тайван, Индия, също така в САЩ и Южна Америка. В Япония консумацията на боб адзуки е на второ място при бобовите  (след соята), като голямо количество е от внос.  Обикновено семената са червени, има и бели, черни, сиви и шарени.

 

Папуда - какво е това?

 

        През последните години се появиха хранителни растения, внесени от цял свят. Търговците им слагат най-различни наименования, обикновено преведени неточно, без консултация със специалисти в тази област. И оттук се получава голямо объркване. Свидетел съм на немалко такива случаи. Такъв е случаят и с папудата. Това е растение от род Вигна (Vigna), т.е. различно от фасула, който е от род Фазеолус (Phaseolus). Всъщност когато си ги купим от магазина, на пръв поглед не можем да ги различим, тъй като има голямо разнообразие на сортове фасул, с различни по цвят и размер семена (бобчета). При папудата също има разнообразие на цветове на семената, но те винаги са дребни (около 0.5см ). Сготвени в ястие, усещаме, че вкусът е различен. В момента в хранителните магазини можем да намерим: папуда - вероятно произходът е наш, отгледана в България (с кремаво – кафяв цвят), боб „черно око“ (почти бял, с ясно изразено тъмно оцветяване на пъпчето), боб мунг (семена със зелен цвят, които можем да срещнем с какви ли не имена), вероятно някъде има и боб адзуки. Но всички тези видове „боб“ не са фасул, а бобово растение от друг род - с латинско наименование Вигна.

      Има няколко вида папуда, които се отглеждат по цял свят, на всички континенти, тъй като тя е непретенциозно и сухоустойчиво растение, с висока хранителна стойност, богато на белтъчини, въглехидрати, витамини, влакна и минерални соли. Наричат я също „култура на гладния сезон" (hungry-season crop), защото се развива и узрява по-бързо, преди да са узрели и прибрани житните култури. Семената се употребяват за храна на човека, също така е ценна храна за животните, ползва се и за наторяване на почвата - зелено торене.

Видове папуда:

Vigna unguiculata (L.) -  cowpea, black-eyed pea – папуда, боб черно око

Vigna radiatа – mung bean, green gram - боб мунг

Vigna angularis - adzuki bean, red bean, red mung bean - боб адзуки (азуки)

Vigna unguiculata (L.) subsp. sesquipedalis - yardlong bean, long-podded cowpea, chinese long bean, snake bean - аспержов боб, китайски дълъг боб

 

 

                                      боб азуки (адзуки)

                                               боб мунг

                                            папуда (от Сандански)

                                                     

                                                    боб "черно око"

                                                                

Есенна зеленчукова супа

 

Есенна зеленчукова супа

1 стрък праз лук

½ глава карфиол, накъсана на малки розички

 2 моркова

Брюкселско зеле – 10-12 зелчета

1 картоф

1 малка червена чушка

Прясно краве масло – 10-20г, сол

Подправки - дафинов лист- 1-2 листенца, бахар – 1зърно, черен пипер на зърна

Пресни зелени подправки - магданоз или копър.

Зеленчуците се почистват и измиват. Карфиолът се накъсва на малки розички. Празът и морковите се нарязват на кръгчета,  червената чушка - на ивички. Брюкселското зеле се нарязва на половинки, картофът – на малки кубчета. Наливаме в тенджера около 1.5 литра вода, подсоляваме я и като заври, слагаме приготвените зеленчуци заедно с дафиновия лист, бахара и зрънцата черен пипер. Когато зеленчуците заврят, намаляваме котлона и варим супата на тих огън – около 25-30 минути. Тогава добавяме маслото, варим още 5 минути. Ако е необходимо, добавяме още сол. Дърпаме от огъня и добавяме копър или магданоз по желание. Може да добавим и лимонов сок.

Аз не можах да намеря брюкселско зеле, затова не сложих. И моята супа вместо с картоф е със сладък картоф, който имах в момента. Ако желаете, добавете броколи вместо брюкселско зеле или пък и двете заедно. Важното е да са зелеви. Да ви е сладко!

Тази рецепта е от моя бивша колежка, с която сме работили заедно, научила съм от нея много неща и  продължавам да се уча. Тя е отлична кулинарка, готви с вдъхновение и разбира се, опитът си казва думата. По-нататък ще споделя и други рецепти.

 

Нахут с ориз

 

Нахут с ориз

Продукти

1 консерва нахут (буркан)

1 кафена чашка ориз

2 червени чушки

2 средни глави лук, 2 стръка пресен лук, 2-3 скилидки чесън

½ ч. л. джоджен, ½ ч.л. босилек (сухи)

2-3 суп. лъжици олио или зехтин

Черен пипер, сол на вкус

1/2 връзка пресен копър

Начин на приготвяне

Почистете и нарежете лука на шайби. Сложете в тенджера мазнината да се загрее, добавете лука, чесъна и нарязаните на дълги ивички червени чушки. Разбъркайте, сипете малко вода и оставете зеленчуците да се задушават. След около 10 минути добавете консервата нахут заедно с течността. Долейте една непълна водна чаша топла вода (количеството е в зависимост от това, колко течност има в консервата). Като заври, добавете и ориза и разбъркайте, намалете огъня. След 10-тина минути прибавете сухите подправки – джоджен и босилек, както и солта и черния пипер. Оставете ястието да поври на слаб огън около 10 минути до готовност. Може накрая да добавите една лъжица зехтин екстра върджин. Дръпнете от огъня, поръсете с нарязан пресен копър. Да ви е сладко!

Ако предпочитате нахутът да не е от консерва, накиснете сух нахут от вечерта, на другия ден го сварете. После пригответе ястието по описаната рецепта.

 

Зеленчукова супа с кейл, манголд и киселец

 

Супа от кейл и зеленчуци

Тъй като в момента има кейл на пазара, ви предлагам една лесна рецепта за зеленчукова супа. Аз използвах общо взето каквото имах в хладилника, но в момента освен кейл имах и още два листни зеленчука – манголд и киселец, и реших да сложа и трите вида, да направя една „много зелена“ супа – зеленолистните са ми любими.

Продукти

2 моркова

2 картофа – средна големина

Целина (глава – 1/4)

Кейл – ½ връзка, манголд - 3-4листа, киселец – 5-6 листа

Масло или друга мазнина по желание

Подправки :

Куркума – ½ чаена лъжичка, синап – 1/3 ч. л., черен пипер –¼ ч. л., джинджифил на прах – ¼ ч.л. , кориандър ^½ ч. л.

Лимонов сок, сол, листа от целина

Начин на приготвяне

Измийте, обелете и почистете морковите и картофите. Нарежете ги на кубчета. Нарежете също на кубчета част от глава целина – аз използвах ¼ от главата.

Загрейте в тенджера маслото – колкото да покрие дъното. Смесете и изсипете прахообразните подправки – куркума, джинджифил на прах, синап, кориандър и черен пипер. Разбъркайте леко за 1 минута, после сложете нарязаните зеленчуци и разбъркайте добре, за да полепнат подправките върху зеленчуците. Залейте с топла вода и захлупете тенджерата с  капак да ври на умерен огън – 10-15 минути.

Почистете кейла от централната твърда жилка и го нарежете. Измийте и нарежете зеленолистните зеленчуци, сложете ги в тенджерата, след като другите зеленчуци са почти готови. Варете супата  още  7-8 минути. Посолете супата, дръпнете я от огъня, добавете няколко листенца нарязана целина и лимонов сок. Получава се прекрасен, свеж вкус, богатство от витамини и аромати. Да ви е сладко!

Продуктите са за 3 порции