Сминдухът от древността до днес

Да се обърнем към историята - сминдухът е използван от древността на почти всички континенти:

Древните индийски ведически текстове „Сушрута-Самхита“ и „Аштанга-Санграха“,  които са на възраст повече от 5000 години,  описват билкови смеси, в които влиза сминдухът.  Листата са употребявани от индийските брамини в религиозни  церемонии преди хиляди години. На територията на Ирак са намерени овъглени  семена с възраст, определена с радиовъглероден анализ на 4000г. пр.н.е. В тибетските манастири са намерени трактати на палмови листа и каменни плочки, в които има сведения за лечебните свойства на чимена.

Към IIв.пр.н.е. са датирани изсушени семена от чимен, намерени в гробницата на Тутанкамон. В египетските пирамиди са намерени папируси с трактати за неговите лечебни свойства. Известно e, че растението е влизало в състава на смес,  използвана за балсамиране. Употребявано е и като храна. В древния Египет е използвано за облекчаване на болките при раждане и за усилване на лактацията при кърмене. В Египет и Индия красавиците от харемите на богатите емири консумирали печени семена от чимен, за да бъдат по-закръглени и привлекателни. „Ако тялото се маже с маз от семена на чимен, кожата ще стане красива, без нито едно петънце” – така гласи една  древноегипетска рецепта за маз от чимен от около 1500г. пр. н. е.

В древния Рим и древна Гърция гастрономическите и лечебните свойства на растението били много ценени.  Древните гърци забелязали,  че животните пасат сминдух,  когато се отказват от друга храна и започнали да го добавят към храната на болни животни. След това започнали да го употребяват и за лечение на хора.

Хипократ високо е ценял лечебните свойства на сминдуха.  Персийският  /таджикси/ лекар и философ  Абу Али Хусейн ибн Сина, известен в Европа с името Авицена, го използвал за лечение на болки в гърдите  и гърлото, за лечение на възпаление на стомаха и язви.

Йосиф Флавий в „История на юдейските войни“ съобщава за това, че по време на обсадата на Йерусалим от римляните (66-70г пр.н.е.) защитниците на града добавяли семена от чимен в кипящото масло, което изливали върху стълбите на атакуващите римляни. Така маслото ставало по-хлъзгаво.

По време на Арабския халифат растението попада в Испания, но до наши дни се запазва само названието на испански и португалски (alholva и alforba), като  растението е напълно забравено.

През VIII век Карл Велики – крал на франките, херцог на  Бавария и император на Запада
използвал сминдуха като средство против оплешивяване. В Средните векове растението се ползвало широко в народната медицина. В манастирите на ордена Свети Бенедикт,  които през Средновековието  били основни огнища на културата на Западна Европа се обобщавал  и разширявал опита за използване на растенията в медицината, в това число и на сминдуха. От IX век се използва за лечение на стомаха, за рани, при  треска, респираторни заболявания,  при болезнена менструация.